На 10 юли 1999 г., на 66-годишна възраст, почина д-р Ищван Турий, най-известният майстор и преподавател в областта на оранжерийното зеленчукопроизводство.
Роден е на 7 декември 1933 г. в Чеглед. Основното и средното си образование завършва също в Чеглед, през 1952 г. полага зрелостен изпит в гимназия „Лайош Кошут“. През 1957 г. получава диплома от Висшия институт по градинарство и лозарство, а от 1958 г. във Висшия институт по градинарство и лозарство, по-късно в Университета по градинарство, изминава задължителната професионална стълбица – от научен стажант до доцент. По собствено желание през 1993 г., на 60-годишна възраст, подава молба за пенсиониране.
От създаването му (1990 г.) е научен директор на ПРОДУКТ ООД за научноизследователска, развойна и производствена дейност, а до смъртта си е духовният ръководител на селекцията на сортовете пипер и производството на семена от създадените хибриди.
Научната си дейност започва под ръководството на професор Андраш Шомош. Въз основа на дисертацията си от 1962 г. за обследването и анализа на зеленчукопроизводителния район Нодькьорош получава университетската докторска степен.
Като първа изследователска задача проучва възможността за зеленчукопроизводство върху бедни песъчливи почви без използване на оборски тор. От техническите въпроси с неговото име са свързани въвеждането на пластмасите в градинарството, разработването на носещи конструкции за различни съоръжения, изработването на отоплителни системи, създаването на различни видове вентилационни и напоителни методи, разработването на няколко варианта на двойно покритие, проектирането на отопляеми и неотопляеми типове стопанства и не на последно място – методът с водна завеса.
Заедно със своите сътрудници разработва начините за използване на неотопляемите съоръжения с преместване и без преместване, както и едно- и двустепенното оползотворяване на отопляемите съоръжения, изследват възможностите за есенно и зимно форсирано производство. Оставя трайна следа и с въвеждането в производство на нови сортове и сортотипове, както и с прилагането на нови технологии на отглеждане.
Ако вземем предвид и наличните финансови ресурси, несъмнено той е бил най-успешният унгарски селекционер на пипер до наши дни. Доказателство за това е не само броят на признатите и заявените негови сортове и хибриди (21), но и тяхната практическа стойност. И до днес най-популярният в Унгария форсиран бял пипер (HRF F1) също потвърждава изключителния усет, с който е подхождал при планирането на кръстоските и подбора на родителските линии. Освен това, под негово ръководство са създадени и сортовете Хо F1, Притавит F1, Хамелеон F1, Венеция F1, Титан F1, както и кандидат-сортовете Байнок F1 и Капия F1. Значителни са и събраните заедно със сътрудниците му селекционни изходни материали, които могат да бъдат залог за продължаване на неговото житейско дело. Под негово ръководство е разработен и специфичен метод за производство на хибридни семена, защитен с патентна закрила, който става основа за функционирането на отрасъла за производство на хибридни семена.
Многостранността на д-р Ищван Турий се откроява най-силно в изследванията му, свързани с конституционната биология. Той въвежда понятията за бавен, среден и бърз тип растеж, определя условията за формирането им, както и възможностите за тяхната промяна. В много ранен етап разпознава измененията в развитието на растенията. Предложените от него технологични корекции в решаващото мнозинство от случаите са се доказвали на практика. Доцент Турий обучава студенти и практикуващи градинари, а начинът му на преподаване обикновено е бил много нагледен, пропит с хумор и силно въздействащ.
С неговото име е свързано и организирането на синхронната агроконсултантска служба. Още в края на 60-те и началото на 70-те години води курсове в Шорокшар. Организира и няколко изложби в Университета по градинарство. По-известни са изложбите, съчетани с обсъждания за отглеждане на пипер, диня и краставици. Провеждането на замислената от него борса за семена от 1981 г. насам всяка година се организира за пълното удовлетворение на зеленчукопроизводителите и фирмите за търговия със семена.
Публицистичната му дейност се отличава с усилието да бъде разбираем и с описанието и преподаването на практическите похвати. Публикува над сто популяризаторски статии, предимно на страниците на списание „Градинарство и лозарство“. Популярни са и книгите му, посветени на отглеждането под фолио. „Градинарство под фолио“ (съавтор: Бела Фодор) е първата селскостопанска специализирана книга, от която са продадени над сто хиляди екземпляра. За нея получава награда за високи постижения. На тази награда и на ордена „За трудови заслуги“, присъдени за неговата дейност, винаги е бил много горд.
През последните 10–15 години в статиите му се усеща и философски оттенък. Това се вижда от книгите му „Конституция на растенията (възможност и лимит за увеличаване на добива)“ и „Граници на живота“ (обобщава човешките аспекти на конституционната биология). Започва да пише и книга, която се впуска в света на духа, в света на боговете. Говори много за нея, много би искал да я завърши, но вече не успява. Когато най-често го питат за научната му дейност и публикациите, той обикновено отговаря: „Не подценявам броя на книгите, новите сортове, патентите, отличията и научните степени, но не смятам това за най-важно, затова не се занимавам с числа. В професията считам за важно само онова от изброените и отвъд тях, което придвижва напред делото на градинарството“.
В организаторската си дейност му е била необходима постоянство, понякога дори упорита настойчивост, иначе не би могъл да създаде експерименталната база на Катедрата по зеленчукопроизводство. В Експерименталното стопанство в Шорокшар и днес множество сгради, постройки и фолийни съоръжения свидетелстват за неговата неуморна организаторска работа, за търсенето на новото и богатството на идеи.
Грижи се много и за своите някога многобройни подчинени. За качествена работа смята за важни няколко изисквания: да се обясни, да се запише, да се препита, да се изпълни, да се контролира. Не понася небрежността, безразличието и леността, а оценява способността за борба и целенасочената, създаваща стойност работа. Уважава и цени и онези сътрудници и колеги, които разпознават новото и го подкрепят, дори когато първоначално не те са го забелязали.
Често споменава, че ако някога попадне в притежание на всемогъща вълшебна пръчица, би направил най-малко три неща: би премахнал за една седмица производствените съоръжения с пластмасово покритие, за да покаже по този начин важната им роля в ежедневните зеленчукови и плодови салати и в използването на декоративни растения; би демонстрирал онези възможности, които все още не сме използвали във връзка със затворените пространства; „а не за една седмица, а завинаги бих прекратил болестта на майсторски формулираната безсмислица от иначе смислени думи и изречения“ – казва той.
Както всеки човек, и той има своите грешки и заблуди. В такива случаи обича да повтаря: „Никой от нас не е ангел.“ Тези по-малки или по-големи подхлъзвания и заблуди той прощава и на своите сътрудници, ако зад тях не открива злонамереност или преднамереност.
Когато излиза в пенсия, не устройва банкети или тържества, сбогува се с няколко думи и може би последното му изречение е: „Бих искал още дълго време да служа на делото на градинарството!“
За съжаление това негово желание не може да се изпълни напълно. Днес той живее сред нас само чрез своите сортове, своите писания и своя дух.
Янош Дюрош